Бригита Владимирова – От другата страна

*
писмата ми
са хартиени длани
с които ти нося сълзи

 

*
всяка сутрин когато
се събудя от сън
първото което обличам
е омразата че те няма
и набързо закусвам
времето което
така бавно те приближава

 

*
безсилието ми набъбна
разсипа се по тротоара
попи между плочките и изсъхна
така и не го разнесоха уморените ни крака

 

*
вържи ме с ивица небе
и няма да избягам
прогонена от вятъра
но няма да съм втора сянка
а способността ти
да дишаш

 

*
гола е
смъртта ми
по стените
на омразата ти

 

*
сънищата ми
са плащеница за реалности
от които не искам да се будя
защото всяка една
е частица от теб
а аз искам да събера
цялото ти лице

 

*
напудрените ми ръце
все още пълнят с вата
куклите
които в теб
се учат
да обичат

 

*
семките на мандарината в чинията
приличат на горчиви хапчета
повърнати от времето
неможещо
да се преглътне

 

*
асфалтът скърца
от лошите маневри
на подметките ни
и оставя дълбоки следи
съхранили всяка наша среща
но когато утрото настъпи
боята за обувки ще ги заличи

 

*
искам да съм
от другата страна
където куршумите падат
под прав ъгъл 50-60 градуса
защото тежестта е просто
полярност за безсмъртни

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.