Камелия Василева – Бурята

*
гръмотевиците
ме събудиха
за да се срещна
с бурята
сърце в сърце

 

*
погребах сватбата си
с теб
в сърцето
което отдавна изхвърлих
от своето
но тя е тежка
тежка сватба
усещаш ли камбаните

 

навън
е зелено от мрак
и дъждовни обещания

 

*
в кампанията
на сърцето ми
валят
предизборни провали

 

*
не ми е до мен
не ми е до тях
не ми е до него
камо ли до теб да ми е
неудобно ми е
не леглото
не транспорта
не часовете в работата
не живота
сърцето ми
моето
да
то ми е неудобно
както аз го разбивам
никой не е успял

 

*
обичам гледки
спиращи дъха
затова те гледам
мълчаливо

 

на 100%
ми пада батерията
когато си пиша с теб
на 100%
ми се качва адреналина
когато ме целуваш
искам пълна батерия
и подпухнали устни

 

*
пречупената перспектива
за бъдеще
е миома
в съзнанието ми
живея сега
утре не е гаранция
която свободно
да си даваме
и обещанието за среща
се изпарява
подобно на чая
от сутринта
студен
и недопит
в чашата ми

 

*
тоналността
в разрезите
напречни
разкъсващи
артерия след артерия
прободните рани
оставени
кървят
пулсират вените
мъртвешки студ
обгръща ме
след теб

обгръща ме
след теб

но и след теб
има бъдеще
смъртта ми

 

*
любовта ти
бе проказа
и умря
слава Богу

умря
за да изгрее слънцето
и да залязат
всички съмнения

ще умрем
сами
дори да сме обичани

но няма да е днес
и няма да е утре
а вчера мина
и слава Богу

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.