Вангел Имреоров – В бъдеще време

В бъдеще време

един ден
ще събера живота си
в шепата на лявата ръка,
без да тече вече неусетно
между пръстите.

ще го държа там
като кълбо светлина –
слънчево зайче,
което расте,
за да се превърне
от сутрин в ден
от месец в година.

тялото ще сменя сезони,
докато душата се притаи
от едно място в друго.

тогава ще се преместя
да живея в себе си
(за постоянно и не под наем)

 

23.11

кората на дървото
листата нападали в локвите от вчера
листата сметени и струпани край оградите
тихата тревога на небето
и хладния вятър
пътят е няколко крачки,
които винаги не ми достигат.

 

*
в онези сутрини,

когато слънцето едва проблясва,
мъничко и далечно.

после денем,
когато мъглата те следва,
пълни всяка твоя стая
плъзга се с теб по коридорите
и най-сетне разбираш,
че живееш в дом със стени от мъгла
и вечерта вече е дошла, за да подпали
твоята крехка къща
с уличните си лампи.

гориш и изчезваш,
гориш и изчезваш.

осъзнаваш,
че да останеш е твърде скъпо.

когато не можеш и не искаш да платиш.
когато казваш сбогом.

 

20.09

обличаш се
сутрешното слънце
свети по теб и
бавно слиза по стълбите
докато влизаш в асансьора.

долу котките лежат в топлината.

тръгваш по празната улица
стъпваш здраво
обувките ти слагат намерения
от тротоарите струи трева.

 

*
като свещичка,
усмихната в тъмнината,
като обич по средата на живота
искаш ли да си искрата,
от която тръгва всичко.

 

23:07

заспивам с теб
всяка вечер

по сънищата ми се изкачваш
подреждаш всичко
после го разхвърляш
после си отиваш

като нощ, в която не спим
като гласовете на птици,
които приближават
преди ранна сутрин.

онази хлад, отворени прозорци.
кожата попива и настръхва.
бавна и несвършваща целувка.

 

К.

когато хълмовете
побелеят от тишина
и слънце.

когато облаците отплават
надалеч

когато бавната наслада
започне да попива телата ни.

в това топло и спокойно време.

с теб прецеждаме копнежа
от всеки дъх.

после
времето е спряло
и всичко е застинало.

твоята неподвижна сянка
слуша моята.

тази малка стая
пази
нашата бавно отминаваща любов.

после
градът ще прибере нощта
и ти ще прибереш тялото си
в моето.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.