Крис Енчев – Упражнение по солипсизъм

упражнение по солипсизъм

единствената ни възможна ласка
да очертаваме собствената сянка
с въображаем перманентен маркер
всеки върху лицето на другия

 

*
телата ни са облаци
в течното стъкло на света
дишаме през думите и изреченията
докато размазана от юмрук мушица
не постави точка
върху третото ни око

 

*
нашата опера
винилова наранена плоча

иглата прескача
и все се връща
на мястото:
там

 

*
анушка майка ми
в купел с олио ме кръстила
ударите под кръста
да протекат гладко
като по мед и масло
без филията отдолу
за буфер по съвместителство

 

по повод едно събитие

вчера ядох телешко варено
каза младият изискан господин
с красивия пуловер

той знае какво означава
синдром на придобита
интелектуална недостатъчност

 

*
не дишам
въздухът само си говори нещо
с алвеолите ми

и не подслушвам
неуместно е това да се прави
без компас

 

*
протегнати към огъня
препечените филийки миришат на облаци
съсирени сме преди да хвърлим отгоре сиренето
вместо въглени
зъбите ни нестинарски потракват
езикът е старо куче
не се трогва
зима като зима

 

*
око на буря
удавено в чаша
техника за спасители

 

*
непрякото съобщение
запазва красотата на палимпсест
с който ни дели
един слой боя

 

*
извадете по един празен лист
ако нямате празен, може и есенен
в краен случай – тревен
не го пълнете
отпишете се
без подпис

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *