Марио Стоев – Анхело – Безмоторно летене

*
спрях да пия
опит за безмоторно летене

 

*
Така се калява
стоманата
бутилката тук
а все едно няма я

 

*
от лимонадата ми
музата избяга
така ми липсват
нейните лучи
газирани мехурчета
в главата ми
устата – трезва
глупаво мълчи

 

*
задника си има ореол
тоалетната дъска

 

*
Нищо че ми е неграмотна душата
и тя понякога плаче

 

*
някъде деца
с молив
рисуват бонбони

 

*
кихнах
няколко пъти
не вярвам
че мислиш
за мен

 

*
дъждовен съм
с кафе
мераците ми
още са заспали
преди
да се събудят

 

*
мръква се
в локвата
жабите чакат
принцове

 

*
пълен пепелник
и влажни кърпички
след теб

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.