Симеон Аспарухов – Гласът на очите ти

Гласа ти

идвай
приседнѝ
поздрави ме
докоснѝ
оплачи се
поплачѝ
разкажѝ
наречѝ ме
слушам
без да спирам
не изпускам
споделѝ
не прекъсвай
не лъжи
продължавай
определяй
литвам
говорѝ
свиквам
с гласа ти

 

*
когато
плачем
заедно
небето
не пита
чия
сълза
пада
първа
моята
или
твоята
праща
дъжд
за още
сълзи
от любов

 

*

всяко парче
разпиляна
история
за любов
не помага
за нова
подобна
строена
с отломки
от минало
всяко парче
приляга
прецизно
до друго
единствено
в пъзел
животът реди
всеки път
отначало
първи любови
от незнайни
частици

 

Очи

поглеждам
в чужди очи
карамелени
шепнещ думи
без интонация
приемам ги
пронизват ме
до разбиране
споделям им
както е тихо
без очакване
да говорим
разчитам ги
в първи поглед
на познати очи
карамелени

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *