Адриана Христова – Под тази напукана кожа

*
Под тази напукана кожа
(питомна, лична пустиня)
трябва да има река или извор,
някакъв вид обещание
за по-добри времена.

 

*
Тревогата е шрапнел
под лявата ми ключица,
остана там
от една предишна война.

 

XII

Луната – тънък нокът,
под него черен мрак.

 

*
Разплита се,
разнищва се
душата ми,
тънки безполезни
кончета,
не знам
какво да правя
с тях,
баба ми така
и не ме научи
да плета.

 

Ноктюрно II

Всяка тъмна улица,
на всеки един
град
е моето царство,
аз съм кралят
на неудачниците,
спя в сенките
на нощни катедрали,
лая с уличните кучета
на няколко езика,
трапезата деля с
проскубаните гълъби
и местните побъркани.
Тъжно е моето кралство,
бездомни са моите
черни, обречени рицари,
а придворните дами
чакат по булевардите,
своите следващи принцове
в бели поршета.

 

Пабло

Заведи ме в Андалусия,
мрачен матадоре,
нека вкуся
твоите джамии,
твоите крепости,
твоите червени жени,
твоето черно фламенко,
нека бъда
кървавия бик
в последната корида.
Прободи ме Пабло,
изгори ме,
разпръсни прахта ми
по улиците на Гранада,
нека бъда
песъчинка в окото
на най-горещото ти
пасо добле.

 

Стара травма

Болиш
понякога,
когато времето
в мене е лошо,
когато застудява
и започва да вали,
болиш
и ми напомняш
за едно
дълго пропадане.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.