Ружа Велчева – Великден

Великден

1.
Стотици свещи,
малки и големи –
според греховете…

А над тълпата,
отдавна
невярваща
във вярата,
отегчен,
за кой ли път
възкръсваше Христос…

Варна
1965 г.

 

2.

Един ден,
незаписан в Светото писание,
на Христос ще му омръзнат
хвалебните речи
на благочестивите червеи,
дарили го със безсмъртие,
за да се хранят
с плътта
и кръвта му…

Ще слезе мълчаливо от кръста
и ще бъде щастлив,
че е смъртен…

1985 г.

 

3.

Жестока е кармата
на необходимия грешник.
За да обезсмъртят Божия син
е нужно предателство!

Това е цената.

За Христос – любов
и вечна слава .
За Юда – храчки и анатема.

Плачете за необходимия грешник!
Плачете за Юда!

2017 г.

 

*
Пустинята на глътки жадно пие
реката във душата ми
оазисът зелен
възкръснал сред безвремието

 

Болка

Господи,
колко болезнен
е пътят през пустинята
от моето тяло
до твоето тяло…
Там,
някъде по средата,
тлее огънят.
Ключът – изгубен.
Забравен – езикът.
Магията – погребана
в пясъка,
изтичащ между пръстите…

 

Ослепях за слънцето.
Оглушах за птиците.
Забравих гласа си.
Престанах да дишам.
Умирам.
Обичам ли?
Мразя ли?…

 

*
В тялото ми есенно
линее
птица пролетна.

Не поглежда трохите.
Водата не докосва.
Тъмнината я плаши.

Пролетни небеса
сънува
птицата
в затвора
на тялото ми
есенно…

 

In the Death Valley

Слънце убиец.
Хлъзгави пясъци.
Дебнещи змии.
Подлудяваща тишина.
Измамно спокойствие –
като предателство
от приятел…

Болезнено изхлузих
старата си кожа.
Преродена,
кръвта ми срина
здравите прегради
и сега
голото ми тяло
свети,
озарено,
от допира на нежните ти пръсти

Добре дошъл във Рая!
Но се пази –
и аз сама не зная
дали сега съм Ева
или змията…

 

Вън от рая

Прокудени от Бог,
две деца –
изгубени и любопитни,
последвахме змията
сред тревите,
които шепнеха с телата ни…
Ласкавият залез
напълни шепите ни
с лудо вино
и ето –
огънят на виното
разпалва вече
жадните тела.
Една нетърпелива,
последна капка
от устните ми се отронва
и бавно
пълзи
по мрамора
на кожата ми
в очакване
да я изпият
устните ти…

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.