Димитър Пенчев – Терминал 2

Терминал 2

зареден пистолет
обстрелва
световната карта
с млади зомбита
търсят гробище
последен пристан
в прегръдката на Бегемот
облечен като свещеник.

 

*
Съдът реши –
груповият секс е
работа в екип
за издигане
либидото
на колектива над
егоистичните
претенции
на изнасилени
дегенерати.

 

*
По етажите на сърцето ти
срещам еректирали индивиди
кимат ми с емпатия и разбиране
на колективната съпричастност
към индивидуалния нещастник.

 

*
Сърцето ти е
биологичен
феномен,
кръгла
паралия,
около нея
са насядали
всичките ми
баджанаци,
дочух, че ще
правят оркестър
с някакви свирки,
аз не съм поканен,
не съм меломан.

 

*
Превърна
сърцето ми
в камък с който
да точиш
ножа си
но само
Джак Изкормвача
би чул вибрато
в тази кохезия
и би издълбал
нейните ноти
върху тялото
на поредната
любима.

 

*
Говорим си
по телефона
винаги когато
мързелът е
заразил
любовта ни.

 

*
Разпилявам
ръцете си по теб
за да те извая
в оргазъм.

 

*
С постановление
в Държавен вестник
те припознах като
моя любима
надявам се да
не го прочете
жена ми.

 

*
Напиши ми писмо
с любовна кардиограма
дълга колкото два удара
и един живот между тях.

 

*
Ръцете ни,
щастливи са
без да си говорят.

 

*
Чужди мъже
търсят присъствието ти
в моите разкази за теб.

 

*
Изневерих
на младостта си,
сега съм star.

 

*
Документи за самоличност
картографират живота му
между кориците на папка
е некрологът-визитка.

 

*
Признайте любовта за стаж
това е единственият начин
да има любов а не война.

 

*
„451 градуса по Фаренхайт”
и в „Крадецът на книги”
някъде пламват
камари от тях.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *