Васил Прасков – Преди края на света слушаме Риана

преди края на света слушаме риана

нещо в начина по който ме убиваш
ме кара да чувствам
че не мога да живея без теб

 

*
поезията
е наказание
за престъплението
на живота

 

златният век

каза ми че ставам
само за две неща –
писане и секс
а аз те обичах

но ти ме обичаше повече

 

*
помниш ли
когато закусвахме преди секс

после престанахме

отделихме душата от тялото

 

*
без теб
сърцето ми е
мъртва маймуна
в слънчев зоопарк

 

*
може да ни раздели
само смъртта
но тя все ни събира

 

*
първи сняг
Бог кърми
земята

 

космос

наса откри седем нови планети

седем нови места
за вселенско нещастие

 

матрицата

цигани ровят в боклука
като мен
в гугъл

 

неделя
фокусникът вади от цилиндъра си
слънчево зайче

 

градски транспорт

тялото ти е като забравена книга
в метрото
хората не знаят на кого да я върнат
и я прелистват
но само един си я взима за вкъщи
или я хвърля
в кошчето за боклук

 

когато си тук и те няма

разпъваш нежността ми като кожа
така очите ти остават в стаята
с всички други ангели

 

*
ако не е любовно писмо
поезията няма адрес
ако не е до теб
няма смисъл

 

любов

поезията
беше грешка

 

няма къде да отидеш
няма къде да заминеш
няма къде да се върнеш

любовта е единственото място
на човека в света

 

*
ще се обичаме
ще успеем
защото е невъзможно

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.