Виктор Иванов – Нощ

нощ

пътувам
към себе си

сърцето стои отстрани
и гледа

 

мъртво вълнение

светът потъва все повече

а ние се преструваме
че го обичаме

 

диагноза

поезията е тъмна лудница

в която всеки търси
сърцето си

 

избрани съчинения

аз съм
поезия която

няма живот

няма любов

няма лице

само
тихо самоубийство

 

*
тишината на ръцете ти
е толкова лека

и истинска –
напуска сърцето

за да полети

 

небе

мъртвите се учат да летят

птиците крадат лицата ни

тук всичко е прекрасно –

животът празнува
своята смърт

 

лица

жив или мъртъв –
няма значение

важна е
любовта

 

*
смъртта е син мост
който ще прескочим

ще се спрем

и ще полетим заедно

 

каза бог и уби човека

смъртта и усмивката ти
ме правят снизходителен

но не и липсата на любов

 

дори и мъртви

отново сънуваме
че сме заедно

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.