Стефани Гончарова – Зимата

зимата
е добър сезон
за несъществуващи спортове
горене на трупове
и да се влюбиш

 

*
в това влюбване
нямаше причини
само следствия
които ще държа в ума си
като дневна светлина
в затворническата килия
от която ще изляза
девствена

 

ноздри

горим
в пламъците на най-тъмното бяло
всеки в своя собствен рай
(огънати отвъд изправянето)
изтекохме през кранчетата
на чешмите
които не успяхме да научим
как се плаче

 

*
губя ума си
като телевизор без сигнал
заспивам все по-късно през нощта
за да те сънувам –
прах
падащ само в дяволския час
на спомените ми

 

*
на отсрещната страна
циментът е напукан
като устни
светлината втвърдява въздуха
прекрачваш –
табелите са с обърнати знаци
и вместо по пътя
са забити в дома ти

 

всичко е свято –
елените умират
с отрязани рога
зимата ловува боса
а езикът ти чертае
снежни ангели
над мислите ми

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *