Северина Плачкова – Граница

граница

майка и татко
се карат
за букет хризантеми
тя искала
да ги носи на баба и дядо
той искал
да ги донесе на мен
такава им е орисията
на тези цветя
между този и онзи
свят

 

разговорите ни

далеч от тъгата
именно поради нея
твоето синьо око
тиха обич
в нечие отсъствие
остава в мен
след чужди гърбове
да свети

 

тя твърди че за нея съм дом

дом само с балкони и прозорци
от които се вижда надалеч
колко надалеч
питам
колкото да не се изгубиш
казва

 

чувам жена да плаче

не се притеснява
че още е светло
че минувачите мъкнат хляба
за вечеря
към светналите си прозорци
плаче с глас
нямат никакъв смисъл
за нея вече
и хлябът и светлината

 

стихотворение за Ада

На Фатме

Ада отказва да говори
за причините
краят е славей
влязъл в стаята внезапно
подгонен
от дантелено ветрило
краят е бъркотия
перли и стъкла
тела и текстове
лепило от тъга
краят е нейният учител
по тишина
докато гледа от балкона
в късния юли си мисли
краят е гора
която не става за друго
освен за пожар

 

сладкарница „Сова”

масички колкото колене
на двама
влюбени
един срещу друг
седим
и внимаваме
в думите
премълчаваме
най-важните
пазим
за стихотворенията си

 

Прозорци. Завръщане

в онзи град
от който си ми пращал
сънища писма и обещания
ще ида
обещавам
ще сънувам и ще пиша
стихотворения
вместо тебе
ще се карам
с продавачките в книжарниците
не се превежда руска класика
в страната ви
къде е Чехов
къде си

в лисабонските сладкарници
в августовските следобеди
в римуваните картички от Рим

не знам

колко е било голямо
колко е било важно
колко е било истина

че няма втора нощ
че всяка нощ е първа

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.