Рибарите
те винаги са
с улов
изпълва лодките им
морското мълчание
в средата на сезона
те са женени
мори ги жегата на кея
и туристките
и задухата вкъщи
напролет и наесен
следват рибите на своите желания
а в зимите са ничии
и си говорят
само със разкъсаните мрежи
ако изобщо си говорят с някого
защото
дори на сушата
рибарите са сред морето
Призвание
Обичам простите неща.
Като тази ябълка.
Откъсвам,
отхапвам
и я подавам.
Неустоимата
споделяте пространството
в сърцето ми
неподелената душа
си другарува
неподеляемото тяло
ви изменя
прегръща се с морето, с вятъра
и бърка имената
Смирение
все някой
някога
ще ме намери
дано не под камък
***
по миглите пълзи
раздвижва се в окото
и после капва
право във сърцето
твоят образ
вълни
вълни
вълни
Първата прегръдка
по-бавния пръст
по-топлата устна
по-острия лакът
по-мекия хълбок
и зная
още зная
кое на кого е
***
Някой неоткъснат
по ръба на устните.
Някой недоваян
по върха на пръстите.
Някой недовършен.
Някой толкова несъвършен,
че да е всичко,
без да бъде нищо…
Утро
Планини се сребреят
под изгрялото слънце.
По-лесно приех,
че са сребърни.
По-трудно разбрах,
че са облаци…
Присъствие
ще ти напълни шепите догоре
с плодове
заоблените форми
казват всичко
Последна прегръдка
като спазъм
от вода
в кривото гърло
и свършва
като вода
във окото
***
Тая гънка под лявата гръд,
тя се спуска надолу,
плавно извива към хълбока
под твоите пръсти,
а когато се дръпнат,
се връща обратно,
и
сърцето разкъсва …
***
дните
живени без тебе
зелени
натъртени
кисели
нито цвят
нито плод
крадени ябълки
без изкушение…
***
и се виждам
как тичам към тебе
през света
през свят от ливади
с тръни в петите
с болка във хълбока
се изправям и падам
нямаш настигане
нямаш
не и додето си там
зад гърба ми
***
разливаме се в плиткото
делим се в водопади
течем през другия
и в дън земя пропадаме
сдвоява ни отново
общата природа
във теб със силата
във мен
с търпението водно
Диалектика на сродяването
любими
за сродната душа ще ти говоря
за спорното й минало
по пръстите
за опознатото коляно
за духа му
разкрил ти се внезапно и безспорно
за ъгъла в леглото ти
под който
тя сродната
се въплъщава
но се обръща на душа
и сродност
когато с всяка нейна плътност
се прощаваш
Хармония
струва
недадена прегръдка
точно преди края на света
списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017
