Габриела Балева – Дръпнах си от твоята цигара

***
Дръпнах си от твоята цигара.
Дълбоко и пронизващо.
А ти взе много повече от мен.
Без да оставяш и следа,
че си ме имал.

 

***
Под мекото одеяло.
Се крие.
Моето щастие.

Завих те.
Не се буди.
За да не се изгубиш.
Из деня ми.

 

***
Листата на розата окапват бавно.
Едно по едно.
Побързай.
Ще си останеш звяр завинаги.
Ако не ме целунеш.

 

***
Гледам през прозореца.
Времето е простряло
новите моменти.
Ще изсъхнат.
Ще ги сложим на гърба си.
И ти ще бъдеш някъде там
под копринената риза,
с която бях на последната ни среща.

 

***
Самотата е учител.
Преподава ни уроци.
Дори и да не сме сами.
Възприемаме ги по-трудно.
Точно тогава.
Защото ставаме повече ученици.

 

***
Иска ми се да те познавах толкова добре,
колкото бих могла да те познавам.
Ако познатите неща не ги познавахме,
а ти познаваше мен.

 

***
Ненавиждам дните, в които сме скарани.
Не си говорим с часове.
Губим време от нашето бъдеще.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.