Стоянка Боянова – Новолуние

*
котка на покрив
под извития й гръб
новолуние

 

*
На ръката ми –
пеперуда. По-голяма
от облак над града.

 

*
Песъчинките
прегърнати изграждат
върхове, била.

 

*
Качваме се по
стъпала от стихове.
Чак до смисъла.

 

*
Светулка в нощта
на прозореца свети.
Поздрав от мама.

 

*
нова година
мама ми подарява
първо кокиче

 

*
невидими петли
разбуждат хоризонта
година на петела

 

*

На рози и крин
долината ухае.
Бог благославя

 

*
пиша ти писма
по листенца от вишня
вятър ги носи

 

*
Търся пулса на
сърцето на Земята.
И чувам моя.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.