Петя Ташева – Два пръста над земята

***
никой
не е длъжен
да вярва
в себе си

 

***

прекалената красота
в думите
и богу
не е драга

 

***

там
където
някой не влага нищо
аз слагам
всичко

 

***
валя десет пъти
все едно някой плаче
за нещо
за едно и също
нещо

 

***
ако птица ви мине път
не спирайте

 

***
летене
два пръста над земята
сън
в който
бързах

 

***
само в мислите ти
летя
не ме оставяй там
завинаги
все пак трябва да поспра
и вода да пия
от стъпките на сърна
която някога е минала
през таз гора
и приказка

 

***
някога
е като никога
но прелива
от ш…н
оптимизъм

 

***
един ден ще направя
с живота си
каквото си поискам
и обстоятелствата
да ги духа
вятърът

 

***
средата
е на разстояние еднакво
от началото
и края
но аз
и всички видове изчисления
не сме
в добри отношения
от моето раждане
до моето заминаване
и затова
не зная
в средата ли съм
или в края

 

***
душата ми
е на рафта
за детски играчки
моля след съприкосновение
да бъде оставена
отново там

внимателно

 

когато тя си тръгна
нищо не спря да цъфти
никакви пътища
не се прекършиха
вени и реки
не се препълниха
влакове не спряха
очи не преляха
светът
си остана
осъмна
и издъхна
същия

 

***
към надеждата:
– Остави ме на мира!
или ми дай
каквото Там
е предвидено

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.