Петя Шалева – Мълчанието

***
Искам да емигрирам.
В себе си.
С теб.

 

***
Тази вечер няма да говорим.
Тази вечер ще мълчим.
Двама – за едно и също нещо.

 

***
Когато отговорите са узрели
и истините –
отдавна намерени,
ела
и изяж една ябълка с мен.

 

***
В онзи странен миг
на яснота,
прозрял до болка
истината,
ти вече знаеш –
от красота
боли.

 

***
„Затвори очите си
и ме виж…“ –
каза тя.
И го събуди.

 

***
На таралеж
ще се превърна,
да не ме докосваш
и с поглед.

 

***
Кактус си.
В безводието на този ден
ще понесеш ли
сушата
да ме няма?

 

Според възможностите

Някои жени пърхат с мигли,
други – с криле.

 

***
Най-много
си тук,
когато ми липсваш.
Парадоксите са естествени.

 

***
Знаеш ли какво е фантомна болка –
да ти липсва нещо твое,
което вече нямаш.

Боля ли те?

 

***
Дали бисерът знае
как го създава
мидата…
И боли ли го
от това познание…

 

***
Хайде да помълчим още малко.
Вкусът на мълчанията ни
е различен
сутрин – когато се обичаме,
денем – далече във всичко,
и в нощите –
когато тишините ни
се намират,
и излишните думи умират,
обесени на въжето от смисъл.

Хайде още малко да помълчим.
И да сме близки. Наистина.

 

Признание

Когато ти казах, че ми липсваш,
те излъгах.
Няма ме
без теб.

Липсвам си.

 

***
Ще си ме носиш навсякъде –
като белег
от накриво зараснала рана.
На лявата длан.
Точно там, където
линиите на живота и на сърцето
се пресичат.

 

***
В красивите думи от вчера
не те намерих.
Там тебе те няма.
Днес
ще те търся в мълчанието.
За двама.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.