Мартин Петков – 13 декември

Приготвяне на багажа за път

Животът ми в малко се побира.
В раницата пъхнал съм прилежно
две тъжни ризи
и чифт
от най-самотните обувки.
В отделен джоб си нося
греховете.
Понякога тежат, но карай.
Какво ми струва –
ще натъпча
и една несбъдната любов
отгоре.

 

***

Любовта е кофти татус,
влиза
дълбоко под кожата
и после
няма изтриване…

 

Уроци по рисуване

На този свят
всички се раждаме –
черно-бели човечета.

А после сред контурите
започват да се раждат
цветове:
червено и тъжно;
омраза и студ;
страх и надежда;
дъга и небе.
Рисуваме един върху друг,
но най-вече цапаме себе си.

И животът, не щеш ли, започва
да прилича почти на изкуство –
сред безброй идиотщини
се случва и малък шедьовър.

 

13 декември

В такива сутрини умираме.

В дни като този

Господ изтупва
белите грехове от душите ни
и те се посипват над земята.

А долу си мислят,
че ето – най-после
дошъл е снегът.

 

Еволюция
Когда закончится нефть
Ю.Ю.

Когато затворят
всички бензиностанции
и сложим край на петролния век,
има шанс за маймуната –
да слезе от бавареца
и отново да стане човек.

 

Защо се самоубиват поетите?*

От две седмици звъня да ги питам.
?!?…
Вероятно им се повръща от нас
и нашия мелничен ритъм.

(*Из „Смешна игра с въпроси,
на които не търсим отговор”)

 

Глобализация

Китаец с камера
пазарува под Пратера
най-новата стока,
дошла от Китай.

 

Моят дракон

Моят дракон
е съвсем обикновен дракон.
Не знае какво е инфлация
и не може да си направи кариера.
Предпочита да се надбягва със залеза
и да хапва студени спагети
от вчера.

Моят дракон
не знае какво е луксозна почивка.
Той няма паспорт
и не пътува
по екзотични маршрути,
но когато разпери криле –
обикаля Земята
по няколко пъти.

Моят дракон
е наивен и глупав.
Той все не разбира
страстта ни към тухлени клетки.
И още не схваща, горкият,
колко щастие можем да сбутаме
в нашите мебели,
хладилници,
печки.

Моят дракон
е необразован и смешен.
Знае само как да обича.
Разбира тъгата и болката,
подкрепя ме
с всичката своя
драконска сила…
И толкова.

Моят дракон,
да знаете, е истински дракон.
С бронирано тяло, сърце от жарава
и чувства по-крехки от креда.
Но от време на време
ме обземат съмнения:
Къде свършва дракона
и къде почва човека?


списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.