Анна Мария Станоева – Гордост и предразсъдъци

Гордост и предразсъдъци

Не мечтая да бъда Лизи. По скоро си се представям
като мистър Дарси. Събуждам се призори в глъбината
на сиво-пепелното утро.
Плискам лице с прясна вода и приглаждам косата небрежно.
бързам в безсънна болнава трескавост. Пиша дълго. Не зная защо.
Писмото е яло от мислите цяла нощ като червейче фино
блуждаещо из главата ми. Не получил покой
обяснявам
безбройни причини, слагам доводи
и прикривам страстта си. Бялата риза, кожени ръкавици,
високи ботуши, пеша без кон и без цел
през високата свежа трева, газя в утрото
право към тънка пътека за да срещна онази която вълнува дъха ми…
Може би много отдавна
преди
съм живяла във мъжка одежда и тяло…

Лизи стои между старите тъмни дървета.
Вятъра тихо пилее полите й.

 

***
И най-високото ми изкачване в този живот
е изглежда
капандурата с малка тераска на покрива.
Горе, където, престарелите и безцветни розово-жълти,
криви и пукнати, лошо-обрулени, керемиди,
извити подпират силите на небето,
в просторите, в нощната буря, в дългия, летен следобед
когато гълъбите се влюбват в первазите пренаселени от саксии,
весели и наивни сакъзчета, здравец, алое бодливи,
насред цъфтящите устни на едри мушката и една забравена чиния
с огризка от ябълка и отхапана круша
смачкан виси самолета от лист на тетрадка
остро пикирал забоден в тревата.

 

Април

Април е малко бебе,
което спи във хладно утро.
Той буди те, не дава да заспиваш.
Април детенце е,
което плаче…изяжда дните, в нощите те мъчи,
но цялата му млада плът, младенческата хубост,
нежното дихание и топъл сън – не дават да се сърдиш.
Той само иска нежност, грижа и любов.
В кой друг, подобен миг на умореното безсъние
ще чуеш вятър как хрущи, облизвайки в небето утринно –
огромни облаци от захарен памук , а въртележка яростна върти
забавни кончета, препускащи от юг, развели гриви златен пух
с копитата отронват сливов цвят във нежен бриз…
Как остри, пиките на тревните полета подават връх ,
надават своя вик! Победа на децата на красивия живот,
на всички огънчета-минзухари, началото на нежните полета…
Кога пак сутрешния славей, ще чуеш под прозореца
над старите дървета – извил кристален, тънък глас.
Април е бебе сучещо от теб
и бебешката му усмивка
те препълва със надежди.

 

***
Пръскат се в хаоса, щедри, преливащи спомени,
призрачни мигове, бягства от рая на скришното детство
най-сладкото ми отхапване е зърно…
грозде-презряло четирийсетото зърно
в невидимата броеница на невинността ми
което ми даде, отровната сладост на четирийсетото зърно
и ми остави лош спомен, понеже
семенцата му бяха тъй челичено-здрави
та пропукаха, счупиха чак, зъбът ми
сладкото – заболя ме… както е всичко в живота
заплащаш цената си тихо и скромно,
човешки и с болка

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.