Камелия Василева – Краят на всеки разговор

краят на всеки разговор

вътрешно всеки е малък
всеки чака някой да отвори вратата
да угаси лампата
да го завият
да попитат как е
и има ли нужда от нещо
но всеки отвръща с
добре съм!

 

поезията
няма възраст
няма пол
няма вероизповедание
тя има сърце

 

***
небето над нас
е всичко
което има значение
сега

 

***
мислите ми
бягат
подобно на теб
но се връщат
и те носят
със себе си

 

***
затварям очи
и си представям
че никога не съм те имала
това не съм аз
а непозната
позна ли ме
когато ме видя
и ме подмина

 

***
защо искаш
да чуеш обичам те
от мен
безмълвна съм
когато става въпрос
за теб
не ти ли стига
че идвам
когато ме повикаш

 

***
позволи ми
да прошепна
своето име
за да го забравиш
по-бързо

 

***
клара
крала
кларинети
ти кларинет ли си
че клара
те отне от мен

 

***
аз съм един
ходещ парадокс
обвиняват ме
в мъжемразство
а аз обичам
толкова много мъжете
разбираш ли,
просто не искам да съм с никого
колкото и да ми се иска да си с мен

 

***
погребах спомените си
на най-неподходящото място
вътре в себе си
не подозирах
че те са отровата
която поглъщам всеки ден
с въздишките
оставени след
твоето сбогуване

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.