Христина Гутева – Непоканени думи

***
непоканени думи,
изписвам ги
в мъглата навън
и съм свободна.

 

***
‘Как си?’
Попитах птицата.
Тя разпери крила
и отлетя.

 

***
Срещнали се двама приятели.
Единият четял книга,
а другият бил герой от нея.

 

***
Когато действително знаеш кой си,
тогава ти си другият.

 

***
Аз съм там,
където съм,
и не съм там.

Ще ме намериш,
в сърцето си.
Както моето сърце
е приютило теб.

 

***
Песъчинки сме на остров,
заливан от вълни,
крещящи думи за мълчание.

 

***
Навярно
можеш да чуеш
звукът на тишината

но да го напишеш,
не можеш.

 

***
Замълчи!
Запази дъха си за онзи миг,
в който пролетта се ражда;
защото
не думите ни свързват,
а цветето, което израства
от дъха им.

 

***
Дума след дума изписвам.
Листът е празен,
а празнотата в мен се запълни.

 

***
Снежинка кацна
на миглите ми.
Ехо от моите сълзи.

 

***
Тръгвам си с нощта,
и сълзи не оставям.
Слънцето знае пътя.

 

и продължава да вали…

останаха сухи
единствено
неизречените думи.

 

***
Поканена от нощта
бавно
се изкачвам
по твоите думи
и се прибирам
у дома
в стиха ти

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.