Заря Божкова – Да откриеш мъжа в мен

***
да откриеш мъжа в мен
да го заслепиш
после нежно
да го зашлевиш
да го заобичаш като брат
да го убиеш
и да заемеш мястото му

 

***
спирка с некролози
по пътя няма
жив човек

 

***
Разпарям
рибата

Гръбнака –
тази хилава костица
между нас –
хвърлям в морето

Опашката оставям
за теб –
да доплуваш до брега

Главата с пресни спомени
запазвам
за себе си –
вадя й очите
мъничкия мозък
и запушвам
излишната без глас уста

Сега ще я напълня с въздух
и няма да потъна

 

***
разрязано на две
яйце
слънцето огрява
себе си

 

22

ако съм вещица
и ме изгорите точно в този момент
ще остане ли в прахта ми
изобщо
нещо човешко?

и ако все пак съм човек
и задам чудовищен въпрос
чиито отговор е ясен
трябва ли да се върна отново към
първия въпрос?

 

Рецепта

на гладно –
лъжица
пръст

 

***
има две порции
боб за вечеря
едната е за мен
другата за
утре

 

***
тази стара мома
е на двайсет
събира чаши
и празни бутилки
използва печката
за шкаф
пие яде и топли
леглото си
сама
чете за да не умре
и понякога
има котка

 

***
в чантата си
нося всичко
женско
всичко мъжко
крия
замразено
в камерата
на сърцето си
и все пак
всяка пролет
се налага
размразяване

 

***
житен клас
цялата земя –
училище

 

***
ребрата ми – гребен
за всеки възел в корема
този път
ръцете ти – вплетени
прекалено надълбоко
разресвам бавно и спокойно
да не оскубя мисълта
накрая режа косата си
и не е по-леко

Когато жената си отива
след себе си оставя
стол който
вече няма да носи
дрехите й
оголената лява (или дясна)
половина на леглото
безработно
огледало
дървото на живота
обрасло
с трилистни детелини
и пръстена
превърнал се
в обица
на ухото

 

***
пътища
до вековното дърво
прясно окосена трева

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.