Денис Олегов – Черна събота

На сините площади

Изстинали площади
от тихите стъпки
на гневен реванш.
Сипайски метеж
разкъсва съдбите
на бели и черни,
червеникаво-сини
маси безцветни.
Реките от кръв,
въздигащи трона,
разтварят се в почвата –
гроб на борбата.
Сираци се молят
за пролетен дъжд –
демарш на страха!

 

Политически клишета

Либерален строй –
мисли свободно
каквото ти кажем.

Двупартийна система –
Вълкан и Вълчан
си поделят месото.

Парламентарен режим –
множество краде
гласа на мнозинството.

Съветски комунизъм –
всички са равни
пред трудовия лагер.

 

Изкуство

Точка на белия лист –
сътворение
на вселенския живот.

 

Олимп

Внезапна смърт –
антично крушение
на светия Олимп.
Прометей поведе
през пустинята
пробудени илоти
в огнена мъст.
Земетръс! Във
белите нощи
Олимпът руши се.
Спри се, Атласе,
подлъган ключарю
на залата тронна.
Водещ месиите,
възкачващ тирани
умираш в руини
на гняв хаотичен.

 

Погребение

Траурни камбани –
глас обсебващ
на ранно опело.
Рани раздиращи
под черно наметало –
грешници горди,
барутни чада.
Овъглените от
ядрено огниво,
предадени
на долната земя,
догарят пред
портите на Хадес.
Погребението –
спасение в
безумната война.

 

Черна събота

Фигурата в черно
набеляза жертвата –
параноичен сатана.
Война на злите сили
в бездната гранична
между ада и рая.
Вселенският симптом
осъди на забвение
нерешена битката
под знаците
на Южния Кръст.
Компютърните богове
разкъсаха небето.
В морето пътуват
душите, ощетени
от бъдещето черно.

 

Кръговрат

Пробуждане на духа
в прогресивна борба
по пътя към върха.
Нестихваща енергия
на устрема огнен
изстрелва в небето
космически блян.
На студения връх
гасне бурната жар.
Стремглаво падение
от ръба на света.
В прегръдка на нощта
сънят лекува раните
в очакване на утрин
за вечна борба
на човешкия дух!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *