Деница Дякова – Никой мъж не те е обичал така

***
една жена
не е твоя
преди да бъде разпиляна
гола в леглото
докато ръцете й
уж случайно рисуват
букви по бедрата
и между тях
чакащи езикът ти
да събере достатъчно
за да проговори

 

***
затворен съм
между десетте ти опита
да водиш дневник
погълнат от торнадото
което нарисува
в левия ъгъл от скука
загубих се някъде
из разхвърлените бележки
за пазар
вечната липса на мляко
и прекалено многото
зърнена закуска

 

***
димът на цигарите ми
е сходен със свободата
която притежаваш

да ме убиваш бавно
в продължение на години
и винаги
красиво да бягаш
докато не те запаля отново

 

***
ще ти чета
Буковски или Набоков
докато събличаш душата си
бавно и само за мен
ще наизустя всеки стих
за да не изпусна дори секунда
от магията която ми подаряваш

езикът си
ще потопя в съзнанието
с пръсти
ще разуча сърцето ти
извикай името ми
защото никой мъж
не те е обичал така

 

***
около врата ми
примка
закачена за халката
на ухото ти

 

***
някъде по средата
загубих началото
на вече свършеният факт
че ние сме разделени
когато сме на 3 сантиметра близост
и сме най-свободни
когато сме вързани
заедно

 

***
ще обиколя
всеки музей
и всяка галерия
за да ти докажа
че си най-красивият
вид изкуство
което съществува

 

***
не тръгвай
щом те няма
не мога да дишам

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *