Стефан Гончаров – Голи

голи

светът се съблича бавно
като млада стриптизьорка
с разширени зеници
и напукани устни
клубът е празен
но някой я гледа

 

***
телата скърцат
и си мълчат
чакат да заживеем
с една ръка
на гърлото
и една
между краката

 

слушай

слушаш
как телата
на непознатите ти съседи
се свличат бавно
по покрива
докато някой мълчи
в тази къща
пълна с празници

 

гора

светлината тук
е като ръждясала ножица
реже накриво
и цапа хартията

 

храна

хапя езика ти
като животно
помирисало кръв
заклещено
между ребрата
на единствения си дом

 

йокаста

кожата ми е бяла
(като кучешки зъб)
ръцете ми са тихи
(като сняг)

полепвам
по очите ти
и ги разкъсвам

 

***
когато те искам
винаги идвам
с един букет
и две примки
за всеки случай

 

***
по цял ден
стоиш на балкона и гледаш
как дърветата горят
после се прибираш
и аз цяла нощ
се опитвам
да те стопля

 

скални рисунки

превърнах се
в пот и ритъм
над който
сънищата ми
залязват в пещерите

 

юда

да целунеш убиеца си
е като да посягаш
към облаците
когато вали

 

***

огънят търси
дима
в който да заживее
прахът
полепва по облаците

пожарите
са празни

 

кости

тези кални облаци
по които ходим
и забравяме
чакат под земята
да се върнем

 

***
думите остаряха
умират във въздуха
навсякъде сме
прекалено далече
един от друг
ръцете ни проглеждат
под уличните лампи

 

нощ

светло е
сигурно някой наблизо
гаси пожар
а децата му се опитват да го спрат
защото ги е страх
от тъмното

 

***
в ада всичко
е на ръка разстояние
някой те държи за гърлото
докато се целуваме
поглеждаш настрани
и виждаш себе си

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.