Виктор Иванов – Фантомът на поезията

талантът
да се самоубиеш –

това е
истинската поезия

 

***
жива си по две причини –

първата е бог

във втората
сме заедно

 

***
няма смисъл –
колите им са истински

но не и поезията

си каза бог
и взриви вселената

 

***
животът е
безкраен

нека наричаме
смъртта
с истинските й имена

 

помниш ли
как се запознахме

във века в който
лудите никога не спят

но винаги сънуват
че са заедно

 

***
в ръцете на нощта
времето винаги е никога

на небето
някой помни –

ние всички сме деца на смъртта

 

сам

единственият начин
да умреш

е да обичаш

 

***
искам да разменим сърцата си
да изпитаме болката отново

за да разберем
как по дяволите

да умрем заедно

 

***
тишината живее в тялото

впила е корените си
и препуска
през поляните на смъртта

сърцето
броди като призрак

то е приятел без покана

смее се само
и търси
твоята снимка

 

***
сърцето е обвито
в тиха мъгла

чува се музика
от погребение

слънцето извършва
двойно убийство

 

***
недей да мислиш

вместо това
обичай

тихо говореше убиецът

 

аз и ти
създадохме света

любовта го предаде

а бог понесе болката

 

под нас
скалите повтарят името ти
бреговете спряха своята игра

нощта лежи уморена до самотата
любовта ги запали

някъде далеч
морето се гони с живота
и му крещи –

няма смисъл от всичко това

щом теб вече те няма

 

умираме

очи в очи
с бог

сърце в сърце
със смъртта

ще се видим отвъд

 

***
когато
любовта се превърне в чиста наука

ще се целуваме с бог
скрити в килера

труповете ще ходят на опера
и на балет

вечер градът ще е красив

всички ще чакат
да възкръсне
фантомът на поезията

 

фантомът на поезията

тайната на сърцето
е написана с кръв –

аз съм
най-красивият психопат

 

in memoriam

всички те мислят за поет

а всъщност
ти отдавна си мъртъв

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.