Диляна Велева – Фарът

Фарът

Дори
докато
спи
отново
сънува
само
морето.
Приижда.
И се отдръпва.
Не може да
го спре.

 

Рози

На този
сорт рози,
на който
не мога
да се сетя
името – на
него ще
кръстя
любовта ни.

 

Последователност

Първо
ме издълба
като тиква
за Хелоуин.
Даде ми очи
да те виждам.
Устни да те
вкусвам.
После
запали
светлината.
И накрая
просто
ме окачи
на ъгъла
на къщата си.

 

Проблеми

Първата ни квартира.
Толкова е тясно, че
няма място
за проблеми.
Проблемите
са нарцистични
по природа.
Обичат да се
говори за тях.
Обичат да имат
пространство
да се движат
свободно.

 

Точно

Аз съм
на точното място
с точния човек
в точното време
в точната роля
с точното желание
в точното заведение
казвам точните думи.
И скоро си тръгваме
от скука.

 

Страх

Пърхаш
неритмично
като хриле
на уловена
риба.
Всичко,
което искаш
е да ти подаря
живот.
Но аз няма
да те хвърля
обратно
в морето.
Няма.

 

Филм

Забравят да
пуснат осветлението
когато филмът свършва.
Става навалица.
Блъскане във тъмното.
Дали и в живота
филмите не свършват
на загасени лампи?

 

Опразват се
моите спомени – гнезда,
остават многоточията
мислите зад тях
тъгата,
скрита в мидени черупки,
хамакът на зелената
ми вяра и профилът
ти в очакване на
циганското лято.

 

Задръстване

Ако не бях
попаднала
в това ужасно
задръстване
щях да дойда
навреме.
За да видя,
че те няма.

 

Изход

Има изход.
Има изход.
Само трябва
да се разменим.
Аз ще бъда ти
и ти ще бъдеш мен.
И тогава ще
ме видиш.
За първи път.
И аз ще видя теб.
За първи път.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.