Мартин Василев – Емил Марков

скорост

 

безкрайните артерии
се вплитат в две
като аутобаните
които ме водят
към сърцето ти

 

с теб

 

усещам че съм слаб
летя
удрям се в небето
дъждът
се смесва с кръвта
в устата ми
и въздухът
е като гроб

 

бординг

 

виждам те
хилиш се
витрината е дебела
а аз просълзен
повръщам душата си

 

голота

 

тичаш по трамвайните линии
главата ти е моя
блъскам я в бордюра
лъвовете на съдебната палата
пеят емануела

 

профилактика

 

люлееш се
гледаш влюбено
токът спира

кенефът получава своето –
нова трийсетватова крушка
а аз те давя в пералнята

 

емил марков

 

танцуваш
сърцето ти има спин
оригваш се на сперма
дарк руумът е твоят дом
защото ме обичаш

списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.